На по цигара
Първа дръпка, втора, трета и така нататък…После следващата цигара. Започвам да кашлям. Прекалено много изпуших или пък са твърде малко. Още съм жив, така че трябва да са малко. Добре, значи продължавам. Стяга ме силно в гърдите, а очите ми сълзят заради дима, който излиза от устата ми и се извива напред в нощта. Ала и той се губи, като всичко останало. А аз се чудя: колко ли цигари ми останаха в кутията?
Наоколо е много тъмно. Няма никого, само една самотна улична лампа ме награждава със своето критично мълчание. Но и то е по-добро от упреците на капките дъжд, падащи върху паветата, или пък техните приказки с пожълтелите листа на дърветата. Вятърът ме бичува, а после и той се присъединява към монотонния разговор, пълен с клюки за мен и моите цигари. И при все това е твърде тихо, а на мен ми се говори. Колебая се дали да не им прошепна нещо, но те и без това са твърде бъбриви.
Лампата обаче вече е друго нещо - тя само си мълчи и осветява уличката тъжно, като че се опитва да внесе малко настроени в цялата ситуация. Ето с нея може да се опитам да разменя две думи на по цигара . Само трябва да я преобразя в нещо друго, за да не се чувствам прекалено неудобно, че отнемам от ценното й време. Все пак и тя си има своите проблеми - безсмислени спорове с мрака, който, макар и в грешка, все печели.
Ако я направя жена, обаче ще се получи чудесно. Точно така една възрастна госпожа. Не, не, по-добре млада и вятърничава, от онези, които не знаят какво искат, с такава ми се говори.
И ето, тя е висока и стройна, носи ефирна рокличка - бяла на черни точки. Опа..Сгреших, черна на бели точки. Алената й коса е разпиляна по раменете ѝ, въпреки че навън е изключително студено, на госпожицата изглежда ѝ е съвсем комфортно.
Още преди да съм казал нещо, по ясните ѝ очи разбирам, че знае всичко.
Разбира се, обаче не казва нищо, само се приближава с елегантна крачка и ме гледа строго.
- Ще може ли една цигара? – пита студено и скръства ръце пред гърдите си.
- Не...- поклащам глава отрицателно.
- Защо? – отвръща ми сърдито.
- Знаеш защо...
- Така е. Знам - възмущава се тя. - Това обаче не го прави по-малко безсмислено.
- И все пак...Взех решение.
Кратка пауза, от онези дето са твърде дълги, та да ги преживееш.
- Защо би искал да умреш, не разбирам ? - прошепва печално тя.
- Цигарите ми почти свършиха...
- Ооо... - потрепва - Колко ти останаха?
- Една...
- И после? - поинтересува се .
- После пак ще се превърнеш в лампа, аз ще съм умрял...- опитвах се да обясня.
- Постъпваш глупаво... Знаеш го нали? Не можеш ли да си свиеш нови цигари ...Винаги има утре, все пак...
- Грешиш, за мен няма утре - прекъсвам я аз. - Предполагам, мога да си свия нови... Тези обаче са специални - с аромат на мента и спомени.
Тя не отговори веднага. Беше ми много ядосана, но въпреки това, можех да видя как тъгата пробива чаровния гняв като невидимо острие.
- Ти си си виновен! – тросна се тя. - Нали знаеш?
- Знам - усмихвам се горчиво.
- Тогава защо не се поправиш?
- Вече е късно... Цигарата свършва.
- И няма следващо утре...? – въздъхва умолително.
- Няма изобщо утре - заявявам.
- Тогава предполагам, че ще угасна – примирява се уморено.
- Че защо ще гаснеш?
- Загубих спора....
- Така е - признавам аз. - Но не пречи да опиташ пак.
- Да... И на теб ти не пречи да опиташ пак. Но ти се отказа и остави мрака да ме победи. А цигарата ще свърши и аз ще си отида... Ще умреш.Давай смело, направи го! А когато осъзнаеш какво си сторил с тези, които обичаш повече от всичко, лампата вече ще е угаснала...
Знам, че иска да каже още нещо, но не може. Последната ми цигара изгасва и аз я пускам на земята, стъпквам я с крак и затривам всичко завинаги.
,, Лампата вече ще е угаснала" мисля си си, докато я гледам как свети.
Нямаше да угасне, не можеше да го направи. Та по-силна е от това, нали я познавам добре...
Започвам да кашлям отново и тя премигва.... А после светлината изчезва и става наистина тъмно. И това е моментът, когато умирам, защото изпуших последната цигара и изгасих светлините.
Няма нищо…Туко виж моят залез бъде изгрева на следващото утре.
За още харесайте: https://www.facebook.com/All-The-Colors-Of-Humanity-103632091004279/?epa=SEARCH_BOX
